3. но най-вече защото ти познаваш всички юдейски обичаи и спорни въпроси. Затова, моля те, изслушай ме търпеливо.
4. Всички юдеи знаят за моя живот от младини, който съм прекарал от началото сред народа си в Йерусалим.
5. Те отдавна ме познават, ако искат да свидетелстват, че аз като фарисей, съм живял според най-строгото учение на нашата вяра.
6. А сега стоя пред съд заради надеждите в обещанието, дадено на предците ни от Бога,
7. което нашите дванадесет колена се надяват да постигнат, служейки усърдно на Бога денем и нощем. За тази надежда, царю Агрипа, ме обвиняват юдеите.
8. Защо, според вас е невероятно Бог да възкресява мъртви?
9. Наистина и аз мислех, че твърдо трябва да се опълча срещу името на Иисус Назорей.
10. Това и сторих в Йерусалим. След като получих власт от първосвещениците, затворих много светии в тъмница, а когато ги убиваха, и аз одобрявах.
11. И много пъти по всички синагоги с насилие ги принуждавах да отстъпят от вярата си. В безмерна ярост срещу тях аз ги преследвах дори и в градовете извън страната.
12. С такова намерение бях тръгнал за Дамаск с власт и поръчение от първосвещениците,
13. когато посред бял ден на пътя, царю, видях от небето светлина, която обля мене и спътниците ми по-силно от слънчево сияние.
14. Всички паднаха на земята и аз чух глас, който ми говореше на еврейски език: „Савле, Савле, защо Ме преследваш? Мъчно е за тебе да риташ против ръжен.“