4. Аз преследвах до смърт последователите на това учение, връзвах и предавах на затвор мъже и жени,
5. както свидетелстват за мене първосвещеникът и всички стареи. От тях бях взел също писма до братята и тръгнах за Дамаск, за да докарам вързани в Йерусалим и онези там, за да бъдат наказани.
6. Но когато бях на път и приближавах Дамаск, около пладне изведнъж от небето ме обля силна светлина.
7. Аз паднах на земята и чух глас, който ми каза: „Савле, Савле, защо Ме преследваш?“
8. Аз отвърнах: „Кой си Ти, Господине?“ А Той ми рече: „Аз съм Иисус Назореят, Когото ти преследваш.“
9. Онези, които бяха с мене, видяха светлината и се уплашиха, но не чуха гласа на Онзи, Който ми говореше.
10. Тогава попитах: „Какво да правя, Господи?“ А Господ ми рече: „Стани и тръгни за Дамаск. Там ще ти бъде казано всичко, което ти е отредено да сториш.“
11. И понеже от блясъка на онази светлина не можех да виждам, тези, които бяха с мене, ме поведоха за ръка и тъй отидох в Дамаск.