5. А в Йерусалим се намираха юдеи, хора набожни, от всички страни под небето.
6. Когато се чу този шум, събраха се много хора и бяха слисани, защото всеки слушаше как те говорят на неговия език.
7. Всички се чудеха и се маеха, като си казваха един на друг: „Тези, които говорят, не са ли всички галилейци?
8. Как тъй всеки от нас слуша родния си език?
9. Ние – парти и мидийци, еламци и жители на Месопотамия, Юдея и Кападокия, на Понт и Мала Азия,
10. на Фригия и Памфилия, на Египет и либийските области около Кириния, и дошлите от Рим, както юдеи и прозелити,
11. критяни и араби – как ги слушаме да говорят на нашите езици за великите Божии дела?“
12. Всички бяха смаяни и в недоумение се питаха един друг: „Какво ли ще е това?“
13. А други се присмиваха и казваха: „Със сладко вино са се напили.“
14. Тогава Петър се изправи заедно с единадесетте, извиси глас и започна да им говори: „Юдеи и всички вие, които живеете в Йерусалим, трябва да разберете това. Чуйте добре моите думи: