4. И когато беше заедно с тях, Той им заповяда: „Не се отдалечавайте от Йерусалим, а чакайте обещанието на Отец, за което сте слушали от Мене,
5. защото Йоан кръщаваше с вода, а вие след няколко дена ще бъдете кръстени със Светия Дух.“
6. А събралите се Го питаха: „Господи, дойде ли времето да възстановиш царството на Израил?“
7. Той им рече: „Не се пада на вас да знаете времето или часа, които Отец е определил чрез Своята власт,
8. но вие ще получите сила, когато слезе върху вас Светият Дух, и ще Ми бъдете свидетели в Йерусалим, и в цяла Юдея, и в Самария, и чак до края на земята.“
9. И като каза това, докато те все още Го гледаха, Той се издигна нагоре и облак Го скри от очите им.
10. И както се взираха към небето, докато Той се издигаше, ето пред тях застанаха двама души в бели дрехи
11. и рекоха: „Галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето.“
12. Тогава те се върнаха в Йерусалим от планината, наречена Елеон, която се намира близо до Йерусалим – на един съботен път разстояние.
13. И като дойдоха, качиха се в горната стая, където отсядаха: Петър и Яков, Йоан и Андрей, Филип и Тома, Вартоломей и Матей, Яков Алфеев и Симон Зилота, и Юда Яковов.
14. Те всички в единомислие прекарваха в усърдна молитва заедно с някои жени, с Мария, майката на Иисус, и с Неговите братя.
15. В онези дни Петър се изправи сред учениците – а бяха се събрали около сто и двадесет души – и рече:
16. „Братя! Трябваше да се изпълни написаното, което бе предрекъл Светият Дух чрез устата на Давид за Юда, водача на онези, които заловиха Иисус.
17. Защото той бе причислен към нас и получи жребия на това служение,
18. но с наградата за злодеянието си придоби нива и като се строполи, пръсна се през средата и всичките му вътрешности се изсипаха.
19. И това стана известно на всички жители на Йерусалим. Затова нарекоха тази нива на техен език Акелдама, тоест кръвна нива.
20. Защото в книгата на псалмите е написано: „Жилището му да запустее и да няма кой да живее в него, и званието му друг да вземе.“