8. Всичките царски мъдреци дойдоха, но не можаха да разчетат надписа и да разтълкуват значението му пред царя.
9. Цар Валтацар се разтревожи много, лицето му побледня, също и велможите му се смутиха.
10. А царицата майка, когато чу думите на царя и на велможите му, влезе в залата, където беше пирът, и заговори: „О, царю, да живееш вечно! Да не те тревожат мислите ти и да не побледнява лицето ти.
11. В царството ти има човек, у когото действа духът на святите богове. Той още от времето на дядо ти беше известен с това, че у него има светлина, разум и мъдрост, подобна на мъдростта на боговете. Затова дядо ти Навуходоносор го постави за главен началник на вълшебниците, гадателите, звездобройците и прорицателите. О, царю, твоят собствен дядо извърши това,
12. защото у Даниил, когото царят преименува на Валтасар, имаше извънреден дух, знание и разум, беше способен да разкрива сънища, да тълкува загадъчното и да разрешава тежки въпроси. Затова нека повикат Даниил и той ще разясни значението на надписа.“
13. Тогава Даниил беше доведен пред царя и царят го попита: „Ти ли си Даниил, един от пленниците юдеи, които царственият ми дядо доведе от Юдея?
14. Слушал съм за тебе, че у тебе действа духът на боговете и у тебе се намират светлина, разум и необикновена мъдрост.
15. Ето доведоха ми мъдреци и гадатели, за да разчетат този надпис и да ми разтълкуват значението му, но те не можаха да ми го разтълкуват.
16. А за тебе чух, че можеш да тълкуваш значението и да разрешаваш тежки въпроси. Затова, ако можеш да разчетеш надписа и да ми разтълкуваш значението му, ще бъдеш облечен в багреница, златна верижка ще има на шията ти и ще бъдеш поставен на трето място в царството по власт.“
17. Даниил отговори на царя с думите: „Задръж даровете си при тебе и наградите дай на друг. А надписа ще разчета на царя и ще разтълкувам значението му.
18. Царю, Всевишният Бог даде на дядо ти Навуходоносор царско достойнство и мощ, величие и слава.
19. Всички народи и раси, говорещи различни езици, трепереха пред мощта, която Той му беше дал, и се бояха от него. Убиваше, когото искаше, и когото искаше, запазваше жив; въздигаше, когото искаше, и унижаваше, когото искаше.
20. Но когато сърцето му се възгордя и духът му надменно се ожесточи, той беше свален от царския си престол и славата му беше отнета.
21. Той беше отстранен от общение с хората, сърцето му се уподоби на животинско и той живя с дивите осли; храниха го с трева, както хранят волове, и тялото му се оросяваше от небесната роса, докато разбра, че Всевишният Бог владее над човешкото царство и поставя над него, когото поиска.
22. И ти, Валтацаре, негов внук, не смири сърцето си, макар и да знаеше всичко това,
23. а горделиво се обяви против Небесния Господ: донесоха ти съдовете от Неговия храм и ти, и твоите велможи, твоите жени и наложници пихте с тях вино и ти прославяше сребърните, златните, медните, железните, дървените и каменните богове, които не виждат, нито чуват, нито разбират, а не прослави Бога, в Чиято ръка е твоето жизнено дихание и всички твои пътища.
24. Заради това Той изпрати тази ръка с пръсти, която написа този надпис.
25. А надписът гласи: „Менѐ, Менѐ, Текѐл и Парсѝн.“
26. Ето и значението на думите: Менѐ – Бог преброи дните на царството ти и му определи край;
27. Текѐл – претеглен си на везните и си намерен твърде лек;
28. Перѐс – царството ти е разделено и дадено на мидийците и персите.“