1. А Валаам, като видя, че на Господ беше угодно да благославя Израил, не отиде както друг път да търси знамения, а обърна лицето си към пустинята.
2. Валаам отправи поглед и видя Израил, разположен на стан по племена; тогава Божият Дух слезе върху него.
3. И той започна притчата си с думите:„Говори Валаам, син Веоров;говори мъж с отворени очи;
4. говори онзи, който чува Божиите думи,който съзря видение от Всемогъщия,когато падна с отворени очи:
5. „Колко са хубави твоите шатри, Якове,твоите жилища, Израилю!
6. Те се разстилат като долини,като градини край река,като алоени дървета, които Господ е насадил,като кедри край вода;
7. ще потече вода от ведрата муи потомството му ще расте край обилни води;царят му ще надрасне Агаги царството му ще се въздигне.
8. Бог го изведе от Египети силата Му е като на бивол;той ще погълне враждебните му народи;ще строши костите им и ще ги порази със стрелите си.
9. Прострял се е, лежи като лъвица;кой ще се осмели да безпокои лъва!Благословен да бъде, който те благославя,и проклет – който те проклина“.“
10. Тогава пламна гневът на Валак; той плесна с ръце и каза на Валаам: „Аз те повиках да прокълнеш враговете ми, а ти ето вече трети път ги благославяш.
11. Затова върви си, откъдето си дошъл! Мислех да ти въздам почит, но ето Господ ти отнема почитта.“