14. Тогава моавските предводители станаха и се върнаха при Валак, и казаха: „Валаам отказва да дойде с нас.“
15. А Валак пак изпрати предводители, повече и на по-голяма почит от онези.
16. И те, като дойдоха при Валаам, му казаха: „Така казва Валак, Сепфоровият син: „Не отказвай да дойдеш при мене;
17. ще те възнаградя богато и ще сторя за тебе всичко, което ми кажеш. Ела и прокълни заради мене този народ“.“
18. В отговор Валаам каза на Валаковите слуги: „Дори Валак да би ми дал къщата си, пълна със сребро и злато, аз не бих престъпил заповедта на Господа, моя Бог, за да сторя каквото и да било;
19. но все пак пренощувайте и вие тук, за да науча какво ще ми каже Господ.“
20. През нощта Бог дойде при Валаам и му каза: „Щом хората са дошли да те повикат, стани, иди с тях; но прави само това, което Аз ще ти кажа.“
21. На сутринта Валаам стана, оседла ослицата си и тръгна с моавските предводители.
22. Но Божият гняв се разпали затова, че той тръгна, и Господен ангел застана на пътя, за да му попречи, докато Валаам яздеше на ослицата, придружен от двама свои слуги.
23. И понеже ослицата видя Господния ангел, застанал на пътя с гол меч в ръка, тя се отби от пътя и тръгна през полето; а Валаам започна да бие ослицата, за да я върне в пътя.
24. Тогава Господният ангел застана на един тесен път между лозята, където от едната и от другата страна имаше зидове.