5. и заговори против Бога и против Мойсей: „Защо ни изведохте от Египет, за да измрем в пустинята? Тук няма нито хляб, нито вода, стана ни противно от тази лоша храна.“
6. Затова Господ изпрати сред народа отровни змии, които хапеха хората и мнозина израилтяни измряха.
7. Тогава народът дойде при Мойсей и каза: „Сторихме грях затова, че говорихме против Господа и против тебе; помоли се на Господа да ни избави от змиите.“ И Мойсей се помоли за народа.
8. И Господ каза на Мойсей: „Направи си от мед една змия и я постави на върлина; и всеки, който бъде ухапан, щом погледне към нея, ще остане жив.“
9. И така, Мойсей направи медна змия и я постави на върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше към медната змия, оставаше жив.
10. След това израилтяните тръгнаха на път и се разположиха на стан в Овот.
11. А като се вдигнаха от Овот, достигнаха до Е-Аварим, в пустинята, която е на изток от Моав.
12. Оттам тръгнаха и се спряха в долината Заред.
13. Оттам тръгнаха и се разположиха на стан оттатък река Арнон, в пустинята, която се простира от аморейските предели до Арнон; Арнон е границата между Моав и аморейците.
14. Затова е казано в книгата на Господните войни за Вахеб в Суфа и потоците на Арнон:
15. „Потоците и вододелът, който се простира до селището Ар и допира границите на Моав.“
16. А оттам дойдоха при Беер; това е онзи кладенец, за който Господ каза на Мойсей: „Събери народа и ще им дам вода.“
17. Тогава Израил запя песен: „Нека водите ти бликат, кладенче, възпявайте
18. кладенеца, който изкопаха князете; изкопаха го знатните сред народа със своите жезли по заповед на законодателя.“ От пустинята тръгнаха за Матана,
19. от Матана – за Нахалиил, от Нахалиил – за Вамот,
20. от Вамот – за долината, която е в моавитските предели, до връх Фасга, който гледа към пустинята.
21. Тогава Израил изпрати пратеници при аморейския цар Сихон да му кажат: