1. В първия месец цялото общество на Израил стигна до Цинската пустиня и народът остана в Кадес. Там умря Мариам и там беше погребана.
2. За хората нямаше вода и те се събраха против Мойсей и Аарон.
3. Народът заропта против Мойсей и казваше: „О, да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа!
4. Защо доведохте народа на Господа в тази пустиня, да измрем тука и ние, и добитъкът ни?
5. И защо ни изведохте от Египет, за да ни доведете на това лошо място, където не може да се сее, нито има смокини, нито има лозя, нито нарове, нито дори вода за пиене?“
6. Тогава Мойсей и Аарон се оттеглиха от събранието към входа на скинията, паднаха на лицата си и славата на Господа им се яви.
7. И Господ каза на Мойсей:
8. „Вземи жезъла и свикай народа, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на скалата; и ще бликне от нея вода. Така ти ще изкараш вода от скалата и ще напоиш народа и добитъка му.“
9. И Мойсей взе жезъла пред Господа, както Той му заповяда.
10. След това Мойсей и Аарон събраха народа пред скалата и той им каза: „Чуйте сега, вие, непокорни! Можем ли от тази скала да ви изкараме вода?“
11. След това Мойсей вдигна ръката си и удари с жезъла си два пъти по скалата; и потече много вода, и народът и добитъкът пиха.
12. Но Господ каза на Мойсей и Аарон: „Понеже не Ми повярвахте, за да се яви Моята святост пред израилтяните, вие няма да въведете този народ в страната, която Аз му давам.“
13. Това е водата на Мерива, при която израилтяните влязоха в разпра с Господа и Той им се яви в святостта Си.
14. Тогава Мойсей изпрати посланици от Кадес до едомския цар: „Ето посланието на твоя брат Израил: ти знаеш всички трудности, които ни сполетяха;
15. предците ни се бяха преселили в Египет и ние живяхме в Египет дълго време; но египтяните се отнасяха зле към нас и към нашите предци;