3. „О Господи, спомни си как вървях пред Тебе с вярност и с предано на Тебе сърце и вършех всичко, което е праведно в Твоите очи.“ И Езекия се разплака силно.
4. А Исаия още не бе излязъл от средния двор на двореца и ето бе изречено слово на Господа към него:
5. „Върни се и кажи на Езекия, владетеля на Моя народ: „Така казва Господ, Бог на Давид, твоя отец: „Чух твоята молитва и видях сълзите ти. Ето Аз ще те изцеля и на третия ден ще отидеш в Господния храм.
6. И ще прибавя петнадесет години към твоя живот. Ще избавя тебе и този град от ръката на асирийския цар и ще защитя този град заради Себе Си и заради Давид, Моя служител“.“
7. Тогава Исаия каза: „Вземете и смачкайте смокини.“ И те донесоха и поставиха на болното място и той оздравя.
8. Езекия попита Исаия: „Какво е знамението, че Господ ще ме изцели и че на третия ден ще отида в Господния храм?“
9. Исаия отговори: „Това е знамението от Господа, че Той ще изпълни словото, което е изрекъл: може ли сянката да се придвижи напред или да се върне десет стъпки?“
10. Езекия каза: „По-лесно е да се измести сянката десет стъпала, отколкото тя да се върне десет стъпала назад.“
11. Но пророк Исаия призова Господа и Той върна сянката назад на същото разстояние, на което тя вече беше залязла по стъпалата на Ахаз, десет стъпала.
12. В онова време Меродах-Валадан, син на вавилонския цар Валадан, изпрати писма и подарък на Езекия, защото беше чул, че Езекия е болен.