18. Те повикаха царя, но Елиаким, син на Хелкия, управителя на двореца, излезе при тях заедно със Севна, писаря, и Йоах, син на Асаф, летописеца.
19. Тогава Рабсак им каза: „Кажете на Езекия: „Така говори великият цар, царят на Асирия: „Каква е тази увереност, на която се уповаваш?
20. Изглежда смяташ, че празните думи, ум и сила са достатъчни за битка. И у кого е твоето упование, че се бунтуваш против мене?
21. Ето ти се уповаваш на тази скършена тръстика Египет. Но тя ще прониже ръката на всеки, който се облегне на нея за подкрепа! Това е фараонът, египетският цар, за всички, които се уповават на него!
22. Ако пък ми кажете: Уповаваме се на Господа, нашия Бог, то на този ли, чиито високи места и жертвеници Езекия премахна, обявявайки в Юдея и Йерусалим, че трябва да се покланяте само пред жертвеника тук в Йерусалим?“
23. И така, обзаложи се с моя господар, царя на Асирия. Ще ти дам две хиляди коня, ако би могъл да си намериш конници за тях.
24. Как ще надделееш и на един военачалник от най-малките служители на господаря ми или разчиташ на Египет за колесници и коне?
25. При това нима съм тръгнал против това място без волята на Господа, за да го разоря? Той ми каза да тръгна против тази земя и да я разоря“!“
26. Тогава Елиаким, син на Хелкия, Севна и Йоах отвърнаха на Рабсак: „Говори на слугите си на арамейски, защото разбираме, а недей ни говори по юдейски, защото народът, който е на стената на града, слуша.“
27. Но Рабсак им отговори: „Нима само до твоя господар и до тебе ме е изпратил господарят ми, за да кажа тези думи? Не! А и на хората, които са поставени по протежение на стената, които заедно с вас ще ядат изпражненията си и ще пият урината си.“
28. И Рабсак стана и извика с висок глас по юдейски: „Чуйте думите на царя, на великия асирийски цар!
29. Така казва царят: „Нека Езекия не ви мами, защото той не може да ви избави от моята ръка.
30. И нека Езекия не ви обнадеждава с Господа, казвайки, че Господ непременно ще ви спаси и този град няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.“
31. Не слушайте Езекия, защото така казва асирийският цар: „Сключете мир с мене и минете на моя страна. И нека всеки яде от лозето си и от смокинята си и пие от своя водоем,