26. И известиха на асирийския цар: „Народите, които си преселил и заселил в самарийските градове, не познават закона на Бога на страната. И Бог им изпраща лъвове и те ги убиват, понеже не знаят Божия закон на онази страна.“
27. И асирийският цар заповяда: „Доведете един от свещениците, които изселихте оттам, да се завърне и да живее там. И нека ги учи на закона на Бога на страната.“
28. Така един от откараните в плен свещеници от Самария се върна и заживя във Ветил. И той ги учеше как да почитат Господа.
29. Но всеки народ си направи идоли на свои богове и ги постави в капищата по високите места, които самаряните си бяха направили – всеки народ в градовете си, където живееше.
30. Например вавилонските мъже направиха Сукот Бенот, мъжете от Кута направиха Нергал, а мъжете от Емат направиха Ашима.
31. Авийците направиха Нивхаз и Тартак, а сепарваимци изгориха в огън свои деца в чест на Адрамелех и Анамелех, сепарваимски богове.
32. В същото време те почитаха Господа, но си поставиха и свои жреци по високите места, които служеха за тях по капищата на високите места.