2. Охозия падна през решетъчния прозорец на горната си стая, в Самария, и се нарани. Тогава той изпрати пратеници, като им поръча: „Идете, попитайте Ваал-Зевув, бога на Екрон, дали ще оздравея от това нараняване.“
3. Но Господен ангел каза на тесвитеца Илия: „Стани! Иди да пресрещнеш пратениците на самарийския цар и им кажи: „Няма ли Бог у Израил, че отивате да питате Ваал-Зевув, бога на Екрон?
4. Затова така казва Господ: „Ти няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш“!“ И Илия отиде.
5. И пратениците се върнаха при Охозия. Той ги попита: „Защо се върнахте?“
6. Те му отговориха: „Един мъж дойде да ни посрещне и ни каза: „Идете си, върнете се при царя, който ви е изпратил, и му кажете, че Господ пита: „Няма ли Бог у Израил, че отивате да се допитате до Ваал-Зевув, бога на Екрон? Затова няма да станеш от леглото, на което лежиш, защото непременно ще умреш“.“
7. Той им отвърна: „Как изглеждаше мъжът, който ви пресрещна и ви каза тези думи?“
8. Те му отговориха: „Онзи човек беше космат, препасан с кожен колан около кръста.“ Тогава царят каза: „Това е тесвитецът Илия.“
9. И царят изпрати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Петдесетникът се изкачи при Илия и ето намери го седящ на върха на хълма и му каза: „Божий човече! Царят каза: Слез долу!“
10. Но Илия отговори на петдесетника: „Ако съм Божий човек, нека слезе огън от небето и да погълне тебе и твоите петдесет души.“ И слезе огън от небето и погълна и него, и петдесетте му войници.
11. И втори път царят изпрати при Илия друг петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи и му каза: „Божий човече, така каза царят: „Бързо слез долу!“