22. И Хам, баща на Ханаан, видя голотата на баща си и разказа на двамата си братя отвън.
23. А Сим и Яфет взеха дреха и като я поставиха на раменете си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; но лицата им бяха обърнати назад, така че те не видяха голотата на баща си.
24. Когато Ной се събуди от опиянението си и научи какво е направил младият му син,
25. рече: „Проклет да е Ханаан! Последен роб ще бъде на братята си.“
26. Той каза още: „Благословен да е Господ, Симовият Бог. Нека Ханаан бъде техен роб.
27. Нека Бог даде простор за Яфет и той да се засели в шатрите на Сим, и нека Ханаан бъде техен роб.“
28. И Ной живя триста и петдесет години след потопа.
29. А всички дни на Ной бяха девестотин и петдесет години; тогава той умря.