1. Когато човеците започнаха да се умножават по земята и им се родиха дъщери,
2. тогава Божиите синове видяха, че човешките дъщери са хубави, и си взимаха от тях за жени, който каквато си избереше.
3. Тогава Господ каза: „Духът Ми, който съм дал, няма да владее над хората завинаги, защото те са плът; нека дните им да бъдат сто и двадесет години.“
4. В онези дни, а също и след това по земята имаше исполини, когато Божиите синове се сношаваха с човешките дъщери и тези им раждаха; това бяха силните в древността именити човеци.
5. А когато Господ видя, че злото на хората по земята беше голямо и всичките техни замисли на сърцата им бяха зло по всяко време,