5. че баща ми ме закле, казвайки: „Ето аз умирам; погребете ме в моя гроб, който съм си изкопал в ханаанската земя“; искам да отида да погреба баща си и да се върна.“
6. А фараонът каза на Йосиф: „Иди погреби баща си, както те е заклел!“
7. Тогава Йосиф отиде да погребе баща си. А с него бяха служителите на фараона и неговите придворни, както и всички старейшини на египетската земя,
8. семейството на Йосиф, братята му и целият му бащин род. Само децата и добитъка оставиха в Гесем.
9. С него също тръгнаха още колесници и конници, така че процесията беше твърде голяма.
10. Когато пристигнаха в Горен-Хаатад, при Йордан, заплакаха силно. И Йосиф оплаква баща си седем дена.
11. Ханаанците, жители на онази земя, като чуха плача в Горен-Хаатад, си казаха: „Колко силно плачат египтяните!“ Затова нарекоха това място, което е при Йордан, Авел-Мицраим – Плачът на египтяните.
12. И синовете на Яков постъпиха с баща си така, както той беше наредил.
13. Синовете му го отнесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Авраам беше купил тази пещера за собствено гробище от хета Ефрон.
14. След като погреба баща си, Йосиф се върна в Египет заедно с братята си и с всички, които бяха ходили на погребението.
15. След смъртта на баща им братята на Йосиф си казаха: „Ако сега Йосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за стореното от нас зло?“
16. И те пратиха да кажат на Йосиф: „Баща ти преди смъртта си поръча
17. да ти кажем да простиш на братята си вината и греха им за стореното зло, също и вината на робите си пред Бога на предците.“ Когато му предадоха тези думи, Йосиф се разплака.
18. Дойдоха и самите му братя, поклониха му се и казаха: „Ето твои роби сме.“
19. Йосиф им отговори: „Не се страхувайте. Та аз не съм Бог.
20. Ето вие ми мислехте злото, но Бог го обърна в добро, за да се случи всичко това и да се запази животът на много хора.
21. Затова не се страхувайте. Аз ще храня вас и децата ви.“ И ги успокои, като им каза това, което те искаха да чуят.