4. И когато изминаха дните на траур, Йосиф каза на фараоновите придворни: „Ако ме уважавате, кажете на фараона,
5. че баща ми ме закле, казвайки: „Ето аз умирам; погребете ме в моя гроб, който съм си изкопал в ханаанската земя“; искам да отида да погреба баща си и да се върна.“
6. А фараонът каза на Йосиф: „Иди погреби баща си, както те е заклел!“
7. Тогава Йосиф отиде да погребе баща си. А с него бяха служителите на фараона и неговите придворни, както и всички старейшини на египетската земя,
8. семейството на Йосиф, братята му и целият му бащин род. Само децата и добитъка оставиха в Гесем.
9. С него също тръгнаха още колесници и конници, така че процесията беше твърде голяма.
10. Когато пристигнаха в Горен-Хаатад, при Йордан, заплакаха силно. И Йосиф оплаква баща си седем дена.
11. Ханаанците, жители на онази земя, като чуха плача в Горен-Хаатад, си казаха: „Колко силно плачат египтяните!“ Затова нарекоха това място, което е при Йордан, Авел-Мицраим – Плачът на египтяните.
12. И синовете на Яков постъпиха с баща си така, както той беше наредил.
13. Синовете му го отнесоха в ханаанската земя и го погребаха в пещерата, която е в Ханаан, в полето Махпела пред Мамрѐ. Авраам беше купил тази пещера за собствено гробище от хета Ефрон.
14. След като погреба баща си, Йосиф се върна в Египет заедно с братята си и с всички, които бяха ходили на погребението.
15. След смъртта на баща им братята на Йосиф си казаха: „Ако сега Йосиф ни намрази и поиска да ни отмъсти за стореното от нас зло?“