6. Икономът ги настигна и им предаде тези думи.
7. А те му казаха: „Защо нашият господар говори така? Твоите роби не биха постъпили така.
8. Та ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които бяха в чувалите ни. Как бихме откраднали злато и сребро от дома на господаря?
9. У когото от нас се намери чашата, нека да умре, а ние ще сме роби на господаря ни.“
10. Той се съгласи: „Нека бъде така, както казахте. У когото се намери чашата, той ще ми стане роб, а вие ще бъдете оневинени.“
11. Те бързо свалиха чувалите си на земята и ги разтвориха.
12. Икономът ги претърси, като започна от чувалите на най-стария и свърши с тези на най-малкия. В чувала на Вениамин той намери чашата.
13. В мъката си братята раздраха дрехите си. Всеки натовари отново осела си и всички се върнаха в града.
14. Юда и братята му отидоха направо в дома на Йосиф, който си беше още вкъщи, и паднаха в нозете му.
15. А Йосиф ги попита: „Какво направихте? Нима не знаехте, че човек като мене може да гадае?“
16. Юда отвърна: „Какво да ти кажем, господарю? Какво да измислим, за да се оправдаем пред тебе? Явно сме грешни пред Бога и нека станем твои роби ние и онзи, в чиито ръце се намери чашата.“
17. Йосиф каза: „Няма да постъпя така. Роб при мене ще остане само онзи, у когото беше намерена чашата, а вие се върнете при баща си с мир.“
18. Юда пристъпи плахо към него и му каза: „Господарю, нека ти кажа нещо откровено, въпреки че ти си като фараон и недей да се гневиш на роба си.
19. Преди господарят ми беше питал робите си дали имаме баща или брат.
20. Ние тогава отговорихме на нашия господар, че имаме възрастен баща и малък брат, роден в старините на баща ни. Най-малкият син имаше едноутробен брат, който умря, и така Вениамин остана единствен от тази майка и баща ни много го обича.
21. Ти тогава ни каза да го доведем при тебе да го видиш.