4. Още не бяха се отдалечили от града, когато Йосиф каза на иконома си: „Иди настигни онези мъже и им кажи: „Защо отговорихте на доброто със зло?
5. Не пие ли господарят ми от тази чаша и не гадае ли с нея? Лошо постъпихте вие.“
6. Икономът ги настигна и им предаде тези думи.
7. А те му казаха: „Защо нашият господар говори така? Твоите роби не биха постъпили така.
8. Та ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които бяха в чувалите ни. Как бихме откраднали злато и сребро от дома на господаря?
9. У когото от нас се намери чашата, нека да умре, а ние ще сме роби на господаря ни.“
10. Той се съгласи: „Нека бъде така, както казахте. У когото се намери чашата, той ще ми стане роб, а вие ще бъдете оневинени.“
11. Те бързо свалиха чувалите си на земята и ги разтвориха.
12. Икономът ги претърси, като започна от чувалите на най-стария и свърши с тези на най-малкия. В чувала на Вениамин той намери чашата.
13. В мъката си братята раздраха дрехите си. Всеки натовари отново осела си и всички се върнаха в града.
14. Юда и братята му отидоха направо в дома на Йосиф, който си беше още вкъщи, и паднаха в нозете му.
15. А Йосиф ги попита: „Какво направихте? Нима не знаехте, че човек като мене може да гадае?“
16. Юда отвърна: „Какво да ти кажем, господарю? Какво да измислим, за да се оправдаем пред тебе? Явно сме грешни пред Бога и нека станем твои роби ние и онзи, в чиито ръце се намери чашата.“