1. Междувременно Йосиф нареди на иконома си: „Напълни чувалите на тези хора с храна, колкото могат да носят, а парите на всеки от тях сложи в чувала му.
2. Моята сребърна чаша сложи в чувала на най-малкия заедно с парите за купеното от него жито.“ Икономът направи така, както му нареди Йосиф.
3. Сутринта, щом се съмна, пуснаха братята да си тръгнат с ослите си.
4. Още не бяха се отдалечили от града, когато Йосиф каза на иконома си: „Иди настигни онези мъже и им кажи: „Защо отговорихте на доброто със зло?
5. Не пие ли господарят ми от тази чаша и не гадае ли с нея? Лошо постъпихте вие.“
6. Икономът ги настигна и им предаде тези думи.
7. А те му казаха: „Защо нашият господар говори така? Твоите роби не биха постъпили така.
8. Та ние ти върнахме от ханаанската земя парите, които бяха в чувалите ни. Как бихме откраднали злато и сребро от дома на господаря?
9. У когото от нас се намери чашата, нека да умре, а ние ще сме роби на господаря ни.“