9. Аз отговарям за него и от мене ще го искаш. Ако не ти го доведа обратно, ще съм виновен пред тебе до края на живота си.
10. Ако не бяхме се бавили досега, вече да се връщахме.“
11. Тогава техният баща Израил им каза: „Добре, ето какво ще направите: вземете със себе си най-добрите плодове от тази земя и ги занесете като дар на онзи човек. Занесете по малко благовонна смола и мед, балсам и смирна, фъстъци и бадеми.
12. Вземете и още пари, а онези, които бяха сложени в чувалите, върнете, защото вероятно е станала грешка!
13. Вземете още и брат си и идете при онзи човек!
14. И нека Всемогъщият Бог ви дари с милостта му и той да пусне другия ви брат и Вениамин. А пък аз, ако трябва да остана без деца, нека остана!“
15. И братята взеха подаръците, двойно повече пари и Вениамин и тръгнаха за Египет. Там се явиха пред Йосиф.
16. Йосиф, като видя заедно с тях Вениамин, каза на иконома си: „Заведи ги у дома, заколи животно и го приготви, защото днес ще обядвам с тези хора.“
17. Икономът направи така, както нареди Йосиф, и ги заведе в дома на господаря си.
18. Братята се изплашиха много, когато разбраха, че ги водят в дома на Йосиф, и си казаха: „Карат ни тук, за да ни обвинят заради парите, намерени в чувалите ни. Това ще е повод да ни нападнат, да вземат ослите ни и да ни превърнат в роби.“
19. Когато стигнаха до къщната врата, се спряха до иконома на Йосиф и го заговориха:
20. „Слушай, господарю, ние вече идвахме да купуваме храна и по-рано,
21. а когато по пътя спряхме да нощуваме и отворихме чувалите си, вътре в тях бяха парите на всеки от нас – толкова, колкото бяхме платили. Сега ги връщаме.