25. А те приготвиха подаръците, докато чакаха Йосиф за обяд, защото разбраха, че заедно ще ядат.
26. Йосиф се прибра вкъщи и те му поднесоха с дълбоки поклони даровете, които носеха.
27. След като се поинтересува дали са добре, той попита: „Здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми разказвали? Жив ли е още?“
28. А те отговориха: „Твоят роб, нашият баща, е жив и здрав още.“ И се поклониха.
29. Йосиф погледна и видя Вениамин, с когото бяха родени от една майка, и попита: „Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили?“ И го благослови: „Божията милост да бъде с тебе, сине мой!“
30. След това набързо излезе, развълнуван от чувствата към брат си и готов да заплаче. Скри се във вътрешната стая и там плака.
31. После изми лицето си и се върна. Като се стремеше да се сдържа, той нареди: „Донесете обяда!“
32. И поднесоха храна отделно на него, отделно на тях и отделно на египтяните, които обядваха с него, защото те не могат да ядат с евреи. За египтяните това е непозволено.
33. И насядаха те пред него, наредиха се по старшинство и бяха доста объркани от случващото се.
34. А Йосиф им изпращаше от храната си и на Вениамин даваха пет пъти повече, отколкото на всички останали.