17. Икономът направи така, както нареди Йосиф, и ги заведе в дома на господаря си.
18. Братята се изплашиха много, когато разбраха, че ги водят в дома на Йосиф, и си казаха: „Карат ни тук, за да ни обвинят заради парите, намерени в чувалите ни. Това ще е повод да ни нападнат, да вземат ослите ни и да ни превърнат в роби.“
19. Когато стигнаха до къщната врата, се спряха до иконома на Йосиф и го заговориха:
20. „Слушай, господарю, ние вече идвахме да купуваме храна и по-рано,
21. а когато по пътя спряхме да нощуваме и отворихме чувалите си, вътре в тях бяха парите на всеки от нас – толкова, колкото бяхме платили. Сега ги връщаме.
22. За закупуване на новата храна носим други пари. А онези не знаем кой ги е върнал в чувалите ни.“
23. Той им отговори: „Бъдете спокойни и не се страхувайте! Аз получих парите ви тогава, но вашият Бог, Богът на баща ви, ги върна в чувалите ви.“ След това доведе при тях Симеон.
24. Икономът въведе братята в Йосифовия дом и им даде вода да си измият нозете. Даде и храна за ослите им.
25. А те приготвиха подаръците, докато чакаха Йосиф за обяд, защото разбраха, че заедно ще ядат.
26. Йосиф се прибра вкъщи и те му поднесоха с дълбоки поклони даровете, които носеха.
27. След като се поинтересува дали са добре, той попита: „Здрав ли е вашият стар баща, за когото бяхте ми разказвали? Жив ли е още?“
28. А те отговориха: „Твоят роб, нашият баща, е жив и здрав още.“ И се поклониха.
29. Йосиф погледна и видя Вениамин, с когото бяха родени от една майка, и попита: „Този ли е най-малкият ви брат, за когото ми бяхте говорили?“ И го благослови: „Божията милост да бъде с тебе, сине мой!“