20. Доведете най-малкия си брат при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете.“ Така и направиха.
21. И братята започнаха да говорят помежду си: „Наистина сме виновни пред нашия брат, чието страдание виждахме. Той ни молеше за милост, но ние не искахме да го чуем. Затова и сега ни постигна тази беда.“
22. Рувим им каза: „Нали ви казвах да не постъпвате така с момчето, но вие не ме послушахте. Ето сега дойде и възмездието.“
23. Те не подозираха, че Йосиф ги разбира, защото с него говореха чрез преводач.
24. А Йосиф излезе оттам и заплака. По-късно се върна и говори отново с тях. Избра от всички Симеон и заповяда да го вържат пред очите им.
25. И Йосиф нареди да напълнят чувалите им с жито, парите им да поставят обратно в чувала на всеки и да им дадат храна за път. Така и постъпиха с тях.
26. Те натовариха житото на ослите си и потеглиха оттам.
27. Привечер един от тях отвори своя чувал, за да нахрани осела си, и там най-отгоре видя парите си.
28. Той каза на братята си: „Парите са ми върнати и са в чувала ми.“ Притесниха се много и уплашени се питаха един друг: „Какво прави Бог с нас?“
29. Върнаха се при баща си Яков в ханаанската земя и му разказаха всичко, което им се случи:
30. „Управителят на онази земя беше груб с нас и ни помисли за съгледвачи.
31. Ние му казахме, че сме честни хора и не сме съгледвачи, че