10. А те му отговориха: „Не, господарю, робите ти дойдоха само да купят жито за храна;
11. ние всички сме деца на един човек и сме честни хора. Робите ти не са съгледвачи.“
12. Той повтори: „Не, вие сте дошли да огледате слабите места на тази земя.“
13. А те отново му казаха: „Ние, твоите роби, сме дванадесет братя и сме синове на един човек, който живее в ханаанската земя. Най-малкият остана при баща ни, а един от нас вече го няма.“
14. Йосиф настояваше: „Нали ви казах, че сте съгледвачи.
15. Затова вие ще бъдете проверени. Кълна се във фараона, че вие няма да си тръгнете оттук, докато не дойде тук и най-малкият ви брат.
16. Пратете един от вас, който да доведе брат ви. А вие дотогава ще бъдете задържани. Така ще стане ясно дали казвате истината. Ако лъжете, кълна се във фараона, вие наистина сте съгледвачи.“
17. И ги затвори за три дена.
18. На третия ден Йосиф им каза: „Ето какво трябва да направите, за да останете живи, защото аз се боя от Бога.
19. Ако сте честни хора, нека един от вас остане в къщата, дето сте затворени, а другите идете, занесете жито на изгладнелите си домашни.
20. Доведете най-малкия си брат при мене, за да се оправдаят думите ви и да не умрете.“ Така и направиха.
21. И братята започнаха да говорят помежду си: „Наистина сме виновни пред нашия брат, чието страдание виждахме. Той ни молеше за милост, но ние не искахме да го чуем. Затова и сега ни постигна тази беда.“
22. Рувим им каза: „Нали ви казвах да не постъпвате така с момчето, но вие не ме послушахте. Ето сега дойде и възмездието.“
23. Те не подозираха, че Йосиф ги разбира, защото с него говореха чрез преводач.