20. Хайде да го убием и да го хвърлим в някоя яма. Ще кажем, че го е изял див звяр, и да видим тогава как ще се сбъднат сънищата му.“
21. Рувим чу това и искаше да избави Йосиф. Каза им: „Нека да не го убиваме!“
22. И продължи: „Не проливайте кръв! Хвърлете го в онази яма в пустинята и не го погубвайте.“ Рувим искаше да го спаси и да го върне на баща му.
23. Когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха шарената дреха, с която беше облечен,
24. и го хвърлиха в ямата, която беше празна, в нея нямаше вода.