13. Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му беше говорил.
14. Затова Яков издигна паметник на мястото, където му беше говорил Бог – каменен паметник. Върху него той принесе възлияние и изля масло.
15. Мястото, където Бог му беше говорил, Яков нарече Ветил.
16. След това те тръгнаха от Ветил. А когато наближиха Ефрата̀, Рахил роди, но много се мъчи при раждането.
17. При родилните болки бабата ѝ каза: „Не бой се, защото имаш още един син.“
18. Докато береше душа, умиращата Рахил нарече новороденото Бенони. Но баща му го нарече Вениамин.
19. Така умря Рахил. Погребаха я на пътя за Ефрата̀, тоест Витлеем.
20. На гроба ѝ Яков издигна паметник. Това е и до днес надгробният паметник на Рахил.
21. Израил продължи своя път и разположи шатрата си зад кулата Гадер.
22. По време на престоя на Израил в онази страна Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си. Израил разбра това. А Яков имаше дванадесет синове.
23. Синове от Лия: първородният на Яков Рувим, след него Симеон, Левий, Юда, Исахар и Завулон.