7. Баща ви обаче ме лъга и десет пъти променя възнаграждението ми. Но Бог не го допусна да ми напакости.
8. Когато той кажеше, че капчестият добитък ще бъде за мене като заплата – всичкият добитък раждаше капчести. А когато кажеше, че заплатата са шарените – всичкият добитък раждаше шарени.
9. Така Бог отне тези стада от баща ви и ги даде на мене.
10. Веднаж, когато стадото зачеваше, имах видение насън: ето козлите, които покриваха козите, бяха шарени, капчести и пъстри.
11. Божий ангел ми каза насън: „Якове!“ Аз отговорих: „Ето ме.“
12. Той продължи: „Вдигни очи и погледни – всичките козли, които са покрили козите, са шарени – капчести и пъстри. Аз виждам всичко, което Лаван ти направи.
13. Аз съм от Ветил, където ти изля масло върху паметника и където ти даде обет пред Мене. Стани сега, излез от тази страна и се върни в родната си земя.“
14. В отговор Рахил и Лия му казаха: „Нима имаме още дял и наследство в дома на баща си?
15. Не ни ли смята за чужди? Защото той ни продаде и дори изяде дадените за нас пари.
16. Цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше, както и на нашите деца. Затова ти прави всичко, каквото Бог ти е заповядал.“
17. Тогава Яков качи децата си и жените си на камили.
18. Той подкара пред себе си всичкия си добитък, взе цялото си богатство, придобито в Месопотамия, и се отправи на път, за да се върне при баща си Исаак в ханаанската земя.
19. А понеже Лаван беше отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна домашните терафими на баща си.
20. Така Яков измами арамееца Лаван, без да му извести, че си отива.
21. Той побягна с цялото си имущество, премина Ефрат и се насочи към планината Галаад.
22. На третия ден донесоха на Лаван, че Яков си е тръгнал.
23. Тогава той събра роднините си и след седем дена гонитба го настигна на планината Галаад.