4. Затова Яков изпрати да повикат Рахил и Лия да дойдат на полето при дребния му добитък.
5. Той им каза: „Виждам лицето на баща ви, че вече не е към мене такова, каквото беше преди. Но с мене е Бог на моите предци.
6. А вие знаете, че аз с всички сили работих на вашия баща.
7. Баща ви обаче ме лъга и десет пъти променя възнаграждението ми. Но Бог не го допусна да ми напакости.
8. Когато той кажеше, че капчестият добитък ще бъде за мене като заплата – всичкият добитък раждаше капчести. А когато кажеше, че заплатата са шарените – всичкият добитък раждаше шарени.
9. Така Бог отне тези стада от баща ви и ги даде на мене.
10. Веднаж, когато стадото зачеваше, имах видение насън: ето козлите, които покриваха козите, бяха шарени, капчести и пъстри.
11. Божий ангел ми каза насън: „Якове!“ Аз отговорих: „Ето ме.“
12. Той продължи: „Вдигни очи и погледни – всичките козли, които са покрили козите, са шарени – капчести и пъстри. Аз виждам всичко, което Лаван ти направи.
13. Аз съм от Ветил, където ти изля масло върху паметника и където ти даде обет пред Мене. Стани сега, излез от тази страна и се върни в родната си земя.“
14. В отговор Рахил и Лия му казаха: „Нима имаме още дял и наследство в дома на баща си?
15. Не ни ли смята за чужди? Защото той ни продаде и дори изяде дадените за нас пари.