31. Лаван попита: „Какво възнаграждение да ти дам?“ Яков отговори: „Не ми давай нищо. И по-нататък ще паса и обгрижвам овцете ти, но само ако направиш, каквото кажа аз:
32. да премина днес през всичките ти стада. А ти отлъчи от тях всички капчести, пъстри и черни овце, както и пъстрите и капчести кози. Този добитък да ми бъде наградата.
33. Занапред, когато дойдеш да огледаш моето възнаграждение, за мене ще говори моята честност. Всяка коза, която не е капчеста и пъстра, всяка овца при мене, която не е черна – това да се смята за крадено.“
34. Лаван отсъди: „Добре, нека бъде според думата ти!“
35. Същия ден Лаван отдели шарените и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, по които имаше бяло, както и всички черни овце – тях той предаде на синовете си.
36. Лаван определи между себе си и Яков разстояние три дена път. А Яков пасеше останалия дребен добитък на Лаван.
37. Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, бадем и явор, изряза по тях бели ивици, като махна кората до бялото на пръчките.
38. Той сложи пръчките с нарезите в коритата, където стадата отиваха да пият и където добитъкът, като пиеше, зачеваше пред пръчките.
39. Добитъкът зачеваше пред пръчките и така се раждаше шарен – капчест и пъстър добитък.
40. Яков отлъчваше агнетата, а останалия добитък обръщаше да гледа шарения и черен добитък на Лаван. Своите стада той държеше отделно, без да ги смесва със стадата на Лаван.
41. Всеки път когато яките животни зачеваха, Яков слагаше пред добитъка пръчките в коритата, за да зачева пред тях.
42. А когато зачеваха мършавите животни, тогава той не ги слагаше. Така мършавите животни оставаха за Лаван, а яките – за Яков.
43. Яков забогатя твърде много – той вече притежаваше овце и кози, роби и робини, както и камили и осли.