3. Когато там се съберяха всичките стада, пастирите отместваха камъка от кладенеца и пояха овцете. После пак слагаха камъка на мястото му върху кладенеца.
4. Яков попита пастирите: „Откъде сте, братя?“ Те отговориха: „От Харан сме.“
5. Тогава той ги попита: „Познавате ли Нахоровия син Лаван?“ Те отговориха: „Познаваме го.“
6. Той продължи: „Здрав ли е?“ В отговор те казаха: „Здрав е, ето дъщеря му Рахил идва с овцете.“
7. Яков добави: „Още е много рано. Не е време да се прибира добитъкът. Напоете овцете и идете да ги пасете.“
8. Те казаха: „Не можем, докато не се съберат всички стада и докато не отместим камъка от кладенеца – тогава ще поим овцете.“
9. Докато той говореше с тях, дойде Рахил с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше стадото.
10. Когато Яков видя Рахил, дъщерята на вуйчо му Лаван, и овцете му, приближи се, отмести камъка от кладенеца и напои овцете.
11. Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.