11. Тогава Яков целуна Рахил и заплака с висок глас.
12. Той каза на Рахил, че е роднина на баща ѝ и син на Ревека. А тя се затича към къщи и предаде това на баща си.
13. Като чу за своя племенник Яков, Лаван отиде да го посрещне и го прегърна. Целуна го и го заведе у дома си. Яков разказа на Лаван всичко за себе си.
14. Тогава Лаван му каза: „Наистина ти си моя кост и моя плът.“ Затова Яков живя при него цял месец.
15. След това Лаван каза на Яков: „Нима, като си ми роднина, ще ми работиш безплатно? Кажи ми каква да ти бъде заплатата?“
16. А Лаван имаше две дъщери – по-голямата се казваше Лия, по-малката Рахил.
17. Очите на Лия бяха болнави, но Рахил беше прекрасна по лице и по снага.
18. Яков обикна Рахил и каза на Лаван: „Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.“
19. Лаван отговори: „По-добре на тебе да я дам, отколкото на някой друг. Остани да живееш при мене.“
20. За Рахил Яков работи седем години. Но те му се видяха като няколко дена – толкова я беше обикнал.
21. След това Яков каза на Лаван: „Дай ми девойката, защото дойде вече време да я взема за жена.“
22. Лаван повика всички съседи и даде гощавка.
23. А когато се стъмни, той взе дъщеря си Лия и я въведе при него. Така Яков легна при нея.