54. След това той и хората, които го придружаваха, ядоха и пиха, и пренощуваха там. А когато станаха сутринта, Аврамовият роб каза: „Позволете ми да се върна при господаря си.“
55. Но брат ѝ и майка ѝ отговориха: „Нека девойката поостане при нас още десетина дена. Тогава ще се върнеш.“
56. Но той настоя пред тях: „Не ме задържайте, защото Господ направи пътуването ми успешно. Позволете ми да се върна при господаря си.“
57. Те предложиха: „Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.“
58. Повикаха Ревека и я попитаха: „Тръгваш ли с този човек?“ Тя отговори: „Тръгвам.“
59. Тогава те пуснаха сестра си Ревека, бавачката ѝ, Авраамовия роб и придружаващите го,
60. като благословиха Ревека с тези думи: „Сестро наша, да се народят от тебе хиляди по хиляди и потомството ти да завладее жилищата на враговете си!“
61. След това Ревека и робините ѝ възседнаха камилите и тръгнаха след Авраамовия роб. Така той взе Ревека и си замина.