51. Ето Ревека е пред тебе – вземи я и върви. Нека тя бъде жена на сина на твоя господар.“
52. Когато Авраамовият роб чу думите им, поклони се пред Господ до земята.
53. Тогава той извади сребърни и златни накити и дрехи, даде ги на Ревека, като даде също скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.
54. След това той и хората, които го придружаваха, ядоха и пиха, и пренощуваха там. А когато станаха сутринта, Аврамовият роб каза: „Позволете ми да се върна при господаря си.“
55. Но брат ѝ и майка ѝ отговориха: „Нека девойката поостане при нас още десетина дена. Тогава ще се върнеш.“
56. Но той настоя пред тях: „Не ме задържайте, защото Господ направи пътуването ми успешно. Позволете ми да се върна при господаря си.“
57. Те предложиха: „Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.“
58. Повикаха Ревека и я попитаха: „Тръгваш ли с този човек?“ Тя отговори: „Тръгвам.“
59. Тогава те пуснаха сестра си Ревека, бавачката ѝ, Авраамовия роб и придружаващите го,
60. като благословиха Ревека с тези думи: „Сестро наша, да се народят от тебе хиляди по хиляди и потомството ти да завладее жилищата на враговете си!“
61. След това Ревека и робините ѝ възседнаха камилите и тръгнаха след Авраамовия роб. Така той взе Ревека и си замина.
62. А Исаак току-що се беше върнал от Беер-Лахай-Рои, защото живееше в Негев.
63. Привечер Исаак излезе по полето да се разведри. Погледна и видя да се приближава керван от камили.
64. Ревека видя Исаак и скочи от камилата.
65. Тя попита Авраамовия роб: „Що за човек е този, който идва срещу нас по полето?“ Той отговори: „Това е моят господар.“ Тогава Ревека взе булото и се покри.