46. Тя веднага свали стомната от рамо и предложи: „Пий ти, а аз ще напоя и камилите ти.“ Аз пих, а тя напои камилите ми.
47. Аз я попитах: „Кажи ми чия дъщеря си.“ Тя отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Нахор, когото Милка му роди.“ Тогава аз ѝ дадох златна обеца и гривни за ръцете ѝ.
48. Наведох се, поклоних се пред Господ и благослових Господ, Бога на господаря ми Авраам, Който пряко ме води дотук, за да взема за жена на сина му братовата дъщеря на моя господар.
49. Сега ви питам: Ще окажете ли милост и правда на моя господар или не? Кажете ми и аз ще си тръгна надясно или наляво.“
50. Лаван и Ватуил казаха: „От Господ дойде това. За доброто ние не можем да кажем, че е лошо.
51. Ето Ревека е пред тебе – вземи я и върви. Нека тя бъде жена на сина на твоя господар.“
52. Когато Авраамовият роб чу думите им, поклони се пред Господ до земята.
53. Тогава той извади сребърни и златни накити и дрехи, даде ги на Ревека, като даде също скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.