32. Тогава Авраамовият роб влезе. Лаван разтовари камилите, даде им слама и храна. Донесе и вода, за да умият краката си той и хората, които бяха с него.
33. Сложиха пред него да яде. Но той каза: „Няма да ям, докато не разкажа за какво съм дошъл.“ Отговориха му: „Казвай.“
34. Той започна да разказва: „Аз съм Авраамов роб.
35. Господ щедро благослови моя господар и той стана велик. Даде му овце и волове, сребро и злато, роби и робини, камили и осли.
36. Сарра, жената на моя господар, роди на господаря ми син вече на старини. На него той предаде всичко, което имаше.
37. Моят господар ме закле с думите: „Не взимай за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято страна живея,
38. а иди в бащиния ми дом и при сродниците ми – оттам вземи жена за сина ми.“
39. Аз казах на господаря си: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук.“
40. Но той ми отговори: „Господ, пред Когото премина животът ми, нека Той изпрати с тебе Своя ангел, Той да направи пътуването ти успешно, за да вземеш жена за моя син от сродниците ми, от бащиния ми дом.