12. Тогава той се помоли: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Моля Те, дай ми днес успех, бъди милостив към моя господар Авраам.
13. Ето аз стоя при водния извор, където дъщерите на градските жители идват да налеят вода.
14. Нека девойката, на която аз кажа: „Наведи стомната си да пия“, и която ми отговори: „Пий, аз ще налея и за камилите ти да пият“ – нека тя бъде тази, която си избрал за Своя роб Исаак. Нека това бъде знак, че Ти си милостив към моя господар.“
15. Още не беше успял да изрече това и ето – със стомна на рамо се зададе Ревека, дъщеря на Ватуил, син на Милка и на Авраамовия брат Нахор.
16. Тя беше много красива, още девойка, която никой мъж не беше познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и се изкачи.
17. А робът побърза към нея и рече: „Дай ми да пия малко вода от твоята стомна.“
18. Тя отговори: „Пий, господарю!“ И веднага свали стомната в ръцете си и му даде да пие.
19. А когато той се напи, тя каза: „Аз ще налея вода и за твоите камили, докато утолят жаждата си.“
20. Тя бързо изля водата от стомната си в поилото за добитъка и пак се затече към кладенеца да налее вода за всичките му камили.
21. Авраамовият роб я наблюдаваше мълчаливо и искаше да разбере дали Господ му е дал успех или не.
22. След като камилите се напиха, той ѝ даде една златна обеца, тежка половин сикла, както и две златни гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикли.
23. Попита я: „Кажи ми чия дъщеря си ти? Дали в бащиния ти дом има място за пренощуване?“
24. А тя му отговори: „Дъщеря съм на Ватуил, син на Милка и Нахор.“
25. След това добави: „У нас има много слама и храна за добитъка. Има и място за нощуване.“
26. Тогава той се наведе, поклони се пред Господ
27. с думите: „Благословен да е Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от Своята милост и истина! Господ ме доведе право при роднините на моя господар.“
28. Ревека побърза към къщи при майка си и разказа всичко това.
29. Тя имаше брат на име Лаван. Лаван се затече към извора при новодошлия,
30. защото беше видял обецата и гривните на сестрините си ръце и беше чул разказаното от сестра си Ревека, която твърдеше: „Така ми говори този човек!“ Затова Лаван отиде при него, а той стоеше при камилите до извора.