1. Авраам остаря много и стана на преклонна възраст. Благословението Господне съпътстваше Авраам във всичко.
2. Тогава Авраам нареди на най-стария роб в дома си, който управляваше цялото му стопанство: „Докосни се до бедрото ми
3. и аз ще те закълна в Господ, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, между които живея.
4. Но ти ще отидеш в моето отечество, в родното ми място и оттам ще вземеш жена за сина ми Исаак.“
5. Този роб попита: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук – трябва ли да върна твоя син в страната, от която ти си излязъл?“
6. Авраам му отговори: „Внимавай да не върнеш сина ми там.
7. Господ, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, Който ми говори и се кле пред мене, че ще даде на потомството ми тази земя – нека Той изпрати Своя ангел пред тебе, за да вземеш оттам жена за сина ми.
8. Ако жената не пожелае да тръгне с тебе, тогава ти си свободен от тази моя клетва. Само не връщай сина ми там.“
9. Тогава този роб докосна с ръка бедрото на своя господар Авраам и се закле пред него за това нещо.
10. Той взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна, като носеше от всички богатства на господаря си. Отправи се на път и отиде в Месопотамия, в града, където живееше Нахор.
11. Надвечер разположи камилите си вън от града, при кладенеца, по време, когато жените излизат да налеят вода.
12. Тогава той се помоли: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Моля Те, дай ми днес успех, бъди милостив към моя господар Авраам.
13. Ето аз стоя при водния извор, където дъщерите на градските жители идват да налеят вода.
14. Нека девойката, на която аз кажа: „Наведи стомната си да пия“, и която ми отговори: „Пий, аз ще налея и за камилите ти да пият“ – нека тя бъде тази, която си избрал за Своя роб Исаак. Нека това бъде знак, че Ти си милостив към моя господар.“
15. Още не беше успял да изрече това и ето – със стомна на рамо се зададе Ревека, дъщеря на Ватуил, син на Милка и на Авраамовия брат Нахор.
16. Тя беше много красива, още девойка, която никой мъж не беше познал. Тя слезе при извора, напълни стомната си и се изкачи.
17. А робът побърза към нея и рече: „Дай ми да пия малко вода от твоята стомна.“