1. Авраам остаря много и стана на преклонна възраст. Благословението Господне съпътстваше Авраам във всичко.
2. Тогава Авраам нареди на най-стария роб в дома си, който управляваше цялото му стопанство: „Докосни се до бедрото ми
3. и аз ще те закълна в Господ, Бога на небето и Бога на земята, че няма да вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, между които живея.
4. Но ти ще отидеш в моето отечество, в родното ми място и оттам ще вземеш жена за сина ми Исаак.“
5. Този роб попита: „Може би тази жена няма да пожелае да дойде с мене тук – трябва ли да върна твоя син в страната, от която ти си излязъл?“
6. Авраам му отговори: „Внимавай да не върнеш сина ми там.
7. Господ, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя, Който ми говори и се кле пред мене, че ще даде на потомството ми тази земя – нека Той изпрати Своя ангел пред тебе, за да вземеш оттам жена за сина ми.
8. Ако жената не пожелае да тръгне с тебе, тогава ти си свободен от тази моя клетва. Само не връщай сина ми там.“
9. Тогава този роб докосна с ръка бедрото на своя господар Авраам и се закле пред него за това нещо.
10. Той взе от камилите на господаря си десет камили и тръгна, като носеше от всички богатства на господаря си. Отправи се на път и отиде в Месопотамия, в града, където живееше Нахор.
11. Надвечер разположи камилите си вън от града, при кладенеца, по време, когато жените излизат да налеят вода.
12. Тогава той се помоли: „Господи, Боже на господаря ми Авраам! Моля Те, дай ми днес успех, бъди милостив към моя господар Авраам.