10. Тогава Авраам простря ръка и взе ножа, за да заколи сина си.
11. Но Господен ангел му викна от небето: „Аврааме, Аврааме!“ Той отговори: „Ето ме!“
12. „Не вдигай ръка върху момчето – заповяда ангелът – и не му прави нищо! Сега вече разбрах, че ти благоговееш пред Бога и не пожали за Мене своя единствен син.“
13. Авраам повдигна очи и видя: ето зад него стои овен, заплел рога в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе в жертва всеизгаряне вместо сина си.
14. Авраам нарече онова място Яхве-Ире. Оттук и поговорката „На планината Господ ще предвиди“.
15. Господният ангел повторно възвести от небето към Авраам:
16. „Кълна се в Самия Себе Си – казва Господ – затова, че ти постъпи така и не пожали да отдадеш в жертва единствения си син,
17. Аз ще те благословя изобилно, ще те даря с богато потомство – многобройно като небесните звезди и пясъка по морския бряг. То ще завладее градовете на враговете си.
18. Чрез него ще бъдат благословени всички народи по земята затова, че ти послуша гласа Ми.“
19. След това Авраам се върна при робите си. Всички те отидоха заедно във Вирсавия и Авраам остана във Вирсавия.
20. След тези събития известиха на Авраам: „Ето и Милка роди синове на брат ти Нахор:
21. първородния му Уц, неговия брат Вуз, бащата на Арам Кемуил,
22. Кесед, Хазо, Пилдаш, Идлаф и Ватуил.“
23. От Ватуил се роди Ревека. Тези осем синове роди Милка на Авраамовия брат Нахор.
24. Също и наложницата му, на име Реума, роди синове: Тевах, Гахам, Тахаш и Мааха.