10. Тогава Авраам простря ръка и взе ножа, за да заколи сина си.
11. Но Господен ангел му викна от небето: „Аврааме, Аврааме!“ Той отговори: „Ето ме!“
12. „Не вдигай ръка върху момчето – заповяда ангелът – и не му прави нищо! Сега вече разбрах, че ти благоговееш пред Бога и не пожали за Мене своя единствен син.“
13. Авраам повдигна очи и видя: ето зад него стои овен, заплел рога в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе в жертва всеизгаряне вместо сина си.
14. Авраам нарече онова място Яхве-Ире. Оттук и поговорката „На планината Господ ще предвиди“.
15. Господният ангел повторно възвести от небето към Авраам:
16. „Кълна се в Самия Себе Си – казва Господ – затова, че ти постъпи така и не пожали да отдадеш в жертва единствения си син,
17. Аз ще те благословя изобилно, ще те даря с богато потомство – многобройно като небесните звезди и пясъка по морския бряг. То ще завладее градовете на враговете си.
18. Чрез него ще бъдат благословени всички народи по земята затова, че ти послуша гласа Ми.“