15. Водата в меха обаче свърши. Агар остави детето под един храст.
16. След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас.
17. Но Бог чу как плаче детето и Божий ангел извика от небето на Агар: „Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е то.
18. Стани, вдигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще направя от него родоначалник на голям народ.“
19. Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода. Отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
20. Оттогава Бог не изостави момчето. То порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък.
21. Засели се в пустинята Фаран и майка му му доведе съпруга от Египет.
22. В същото това време Авимелех, съпроводен от военачалника си Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, каквото вършиш.
23. А сега закълни ми се тук пред Бога, че няма да постъпиш коварно нито с мене, нито с моя син, нито с внука. Както аз постъпвах добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, която те е приютила като пришълец.“
24. Авраам отговори: „Заклевам се.“
25. Тогава Авраам се оплака на Авимелех за водния кладенец, който му бяха отнели Авимелеховите роби.
26. Но Авимелех обясни: „Не зная кой е сторил това, а и ти нищо не си ми казал – чувам за това едва днес.“
27. Тогава Авраам взе дребен и едър добитък и ги подари на Авимелех. Така двамата сключиха съюз.
28. Авраам отдели седем женски агнета от стадото на дребния добитък.
29. Авимелех запита Авраам: „За какво са тук тези седем женски агнета, които ти си отделил?“