6. Бог му отговори насън: „Да, Аз зная, че сърцето ти е чисто. Затова те и удържах, за да не съгрешиш пред Мене и не те оставих да се докоснеш до нея.
7. А сега върни жената на мъжа ѝ, защото той е пророк. Той ще се помоли за тебе и ти ще запазиш живота си. Ако не я върнеш, знай, че непременно ще загинете ти и целият твой род.“
8. Рано сутринта Авимелех събра всички свои приближени и им предаде всички тези думи. Те много се уплашиха.
9. Авимелех повика Авраам и му каза: „Какво ни стори ти? С какво съгреших пред тебе, та щеше да навлечеш страшен грях върху мене и царството ми? Ти постъпи с мене така, както не бива да се постъпва.“
10. Авимелех продължи към Авраам: „Какво си възнамерявал ти, когато постъпи така?“
11. Авраам отговори: „Помислих, че по тези места няма Божий страх и че могат да ме убият заради жена ми.
12. Но тя наистина ми е сестра, тъй като е дъщеря на моя баща, само че не е дъщеря на майка ми. Именно тя стана моя жена.
13. Когато Бог ми заповяда да напусна бащиния си дом и да се отправя на път, аз ѝ наредих: „Направи ми това добро – където и да отидем, казвай за мене: Той ми е брат.“
14. Тогава Авимелех взе дребен и едър добитък, роби и робини и ги даде на Авраам. Върна му и неговата жена Сарра
15. с думите: „Ето земята ми е пред тебе – където искаш, там се засели.“
16. А на Сарра каза: „Аз дадох на брат ти хиляда сикли сребро. Това ще покрие твоята обида в очите на твоите близки и твоята чест ще бъде възстановена.“
17. Авраам се помоли на Бога и Бог изцери Авимелех, жена му и робините му и те започнаха да раждат.