5. Нали той сам ми каза: „Тя ми е сестра“? А и тя самата каза: „Той ми е брат.“ С чисто сърце и невинни ръце направих това.“
6. Бог му отговори насън: „Да, Аз зная, че сърцето ти е чисто. Затова те и удържах, за да не съгрешиш пред Мене и не те оставих да се докоснеш до нея.
7. А сега върни жената на мъжа ѝ, защото той е пророк. Той ще се помоли за тебе и ти ще запазиш живота си. Ако не я върнеш, знай, че непременно ще загинете ти и целият твой род.“
8. Рано сутринта Авимелех събра всички свои приближени и им предаде всички тези думи. Те много се уплашиха.
9. Авимелех повика Авраам и му каза: „Какво ни стори ти? С какво съгреших пред тебе, та щеше да навлечеш страшен грях върху мене и царството ми? Ти постъпи с мене така, както не бива да се постъпва.“
10. Авимелех продължи към Авраам: „Какво си възнамерявал ти, когато постъпи така?“
11. Авраам отговори: „Помислих, че по тези места няма Божий страх и че могат да ме убият заради жена ми.
12. Но тя наистина ми е сестра, тъй като е дъщеря на моя баща, само че не е дъщеря на майка ми. Именно тя стана моя жена.
13. Когато Бог ми заповяда да напусна бащиния си дом и да се отправя на път, аз ѝ наредих: „Направи ми това добро – където и да отидем, казвай за мене: Той ми е брат.“