5. Те викаха на Лот: „Къде са мъжете, които дойдоха при тебе да нощуват? Изведи ни ги да се позабавляваме с тях.“
6. Лот излезе при тях до прага, заключи вратата след себе си
7. и каза: „Братя мои, не правете това зло.
8. Вижте, имам две дъщери, още девойки. По-добре тях да изведа при вас и правете с тях каквото искате, само на тези хора не правете нищо, понеже са дошли под покрива на къщата ми.“
9. Но те закрещяха: „Махни се оттука.“ И викаха: „Той е чужденец, а иска тук да се разпорежда. С тебе сега ще постъпим още по-лошо, отколкото с тях.“ Те връхлетяха върху Лот и се опитаха да разбият вратата.
10. Но гостите протегнаха ръка, издърпаха Лот при себе си вкъщи и заключиха вратата.
11. Те поразиха със слепота струпалите се при прага на къщата – от малък до голям, така че те напразно търсеха да улучат вратата.
12. Тогава гостите казаха на Лот: „Какви други близки имаш в града? Зет, синове, дъщери и каквито още имаш в града – отведи ги от това място,
13. защото ние ще унищожим този град. Голямо оплакване има против жителите му пред Господ и Господ ни прати да го унищожим.“
14. Тогава Лот излезе и каза на годениците на дъщерите си: „Станете и излезте от това място, защото Господ ще унищожи този град.“ Но на годениците им се видя, че той се шегува.
15. Призори ангелите започнаха да подканят Лот да бърза: „Стани, вземи жена си и двете си дъщери, които са при тебе, за да не загинеш заради този порочен град.“
16. Но понеже Лот се бавеше, мъжете взеха за ръце него, жена му и двете му дъщери. Така те го изведоха извън града, понеже Господ го пожали.
17. А когато ги изведоха навън, единият от ангелите каза: „Спасявай се! Назад не поглеждай и никъде не се спирай в тази долина! Спасявай се в планината, за да не загинеш.“
18. Но Лот им отговори: „Не, Господи!